Кой съм аз? Често съм си задавал този въпрос. Важно е да се знае, че съм българин. Българин, който не иска да напуска тази страна. Българин, който желае хората да повярват в доброто. Защото, ако това стане хора, факти и събития ще се подредят по най-добрия за нас начин...

И тогава ще бъдем... щастливи, болъгар!...

Роден съм на 17.10.63 г. в Павликени. Основното и средно образование придобивам в гр. Плевен и се оказвам завършил автотранспортен техникум с едно основно желание – да следвам физика. Така и стана. Успях след редица перипетии, влязъл математика да се прехвърля във физическия факултет. И започна една комбинация от приключения, която премина през студентско следване и работа - асфалтаджия, строителство, ремонт и укрепване на покриви, таксиметров шофьор в София и др. Одисеята приключих като семеен с две деца през преломната 89 г. Следват още няколко „скромни” трансформации като търговец на електроуреди, докер в хранителна борса, разпространител и рекламен агент на вестник, управител на рекламна агенция. От 2005 г. съм издател – най-популярната книга на издателството е "Подсъзнанието може всичко" - автор Джон Кехоу. Тогава и прозрях истината – човек трябва да се раздава, да помага, с каквото може и да дава всичко от себе си в името на човека. На човека не с главно Ч, а онзи – обикновения, който има нужда от подкрепа, който желае да тръгне по пътеката на позитивното, за да се почувства щастлив. Така след стихосбирките "Празнота" и "Напълно празнo", започнах да се занимавам с книги, написани в името на позитивното у човека. Освен чуждите автори, към издателството се появиха Тетрадка по методиката на Джон Кехоу – "Неосъзнатото, Ненаписано АЗ", един почти учебник "Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра и ученика" и нещото "Тhe Black Book". Последната книга не е роман, но се чете със същата страст. Тя не е някаква история - там е цялата история на Вселената. Книгата не е и емоционално наситена, макар да описва и анализира всички човешки емоции и обяснява напълно излишният страх от Смъртта. Защото Смърт няма. А това знание е достатъчно, за да се ориентира човечеството в една абсолютно творческа посока. Творчество, което да е създадено, за да отговори на основния въпрос за смисъла. Смисълът на нашето съществуване. И той е... да създаваме емоция. Това се опитвам да правя и аз.

***

Раждаме се и умираме…и цял живот се опитваме да възкръснем от пепелта на собствените си пожари... за да продължим... накъде...? В едно безкрайно пътуване за никъде... Сами създаваме пожарите – за да има къде да горим и после пак сами се опитваме да възкръснем, за да има с какво да сме ангажирани – за да се почувстваме живи, пък и така по-лесно бихме привлекли вниманието на останалите - дано ни забележат. Нали неистово се нуждаем точно от това? Дали ще ни се случи някога да възкръснем като Феникс и да полетим към града на Слънцето. А и на къде ще отлетим – едва ли знаем! Май е време да спрем да се заблуждаваме и вдъхновяваме от илюзии и да поемем контрола над собствения си живот – така или иначе го „преживяваме”, по разумно е да започнем и да го живеем като се огледаме наоколо и определим основните си цели и приоритети. Да се научим да живеем... щастливо.

За да бъдем!
Аз вярвам!

Отдавна сме йерархизирали своите ценности и сме ги превърнали в система. Тривиално, но почти при всички на върха се намират все едни и същи неща! Семейство, работа, любов..., нали? Като споменах семейство - да поразсъждаваме за най-важното – за децата и по-точно за фалшивия морал на българина!!!

Да, думите са силни, мнозина ще ги отхвърлят, но от това истината няма да изгуби нищо. Можем да изгубим само ние, ако не я признаем и продължим да заблуждаваме и себе си, и всички останали. Трябва да се огледаме наоколо – говорим постоянно, че децата са бъдещето, че са най-важните за нас, че без тях животът би изгубил смисъл... В същото това време се грижим за всичко останало в битов аспект – и за материалния и за душевния си комфорт, а за децата ни – ами просто не ни пука! Наскоро бизнесмен в откровен разговор ми сподели, че богатите българи биха дали пари за развлечения, но не и за кауза за деца?!? Ако все още се съмнявате, гледайте новините – без значение коя емисия, във всяка една изобилстват свидетелствата за пищни развлечения и разхищения на фона на мизерията на българското училище като цяло! Жалко и потресаващо!

В същото време, децата ни, принудени да търсят - по-бедните пари, а по-богатите – развлечение и самоактуализация сред връстниците, търгуват също като във филм със Силвестър Сталоун от младежките ни години, практически с всичко – от оръжие до наркотик (тук умишлено не използвам жаргонните изрази за стоките, разпространени сред младежта, защото на по-зрелите читатели няма да говорят нищо). А пък това, което написах в скобите е направо отчайващо – децата търгуват и използват оръжия и наркотици, а пък родителите дори не знаят как те ги назовават!!! И после – имало агресия в училище – а би ли могло да бъде друго, след като никой не предлага алтернатива. Ще стигна дори по-далеч. Считам, че и управниците – а-ааа, най-вече те, и обществото са абдикирали от проблема и на никой не му пука! Защо използвам такива силни думи? Аз ще ви разкажа, пък вие ще решите дали съм права, или греша!