|
Тук можете да прочетете отзивите от предаването "Ники Кънчев под наем", в което бе разказана историята на Емилия и пътят й към позитивната трансформация. Коментарите са свързани както с предаването, така и с влиянието на Теория на когиталността върху промените, които могат да настъпят в човек и да трансформират живота му… В края на коментарите можете да видите и отзив на самата Емилия за всичко, което е получила като обратна връзка…
***
Здравей, Еми!
Много се радвам за теб,наистина много. Днес с такова умиление гледах предаването и по-лошото беше,че на места се просълзявах… Впрочем докато работех в книжарницата Ориндж я имаше тази книга The Black Book, мисля, че е същата и ми беше много интересно,постоянно си я подмятах докато бях на работа и имах време да попрочета някоя и друга страница, но ето появяваш се ти имам шанса да прочета цялата :)
Ще се радвам да ми разкажеш повече, разбира се, най-малкото може да ми е от полза за мен самата. Много,много ме докосна днешния епизод, особено с частта за липсата на мотивация и цели. Аз по принцип съм човек, който умее добре да се самомотивира, цели не съм сигурна дали имам, но имам мечти, които искам да осъществя. Напоследък обаче не съм сигурна, че наистина го искам и ако не, то какво изобщо искам, как да го намеря, как да го постигна, знаеш....Всичко те репресира, нямаш доверие в хората, нямаш интерес да общуваш с тях (за мен е толкова нетипично, че чак ме е страх от тази антисоциализация и се старая да работя в тази насока, към промяна, в този контекст умрях да се смея като те пратиха да говориш с непознатите чичковци :Д). Явно имаме доста неща, които да си кажем :) И това е хубаво. Кой да предположи... Идеята за семинарите е наистина интересна…
Супер си. Много ти се радвах днес, направо се разбих и дано успея да хвана и следващата част :)
***
Супер е това, което правиш… Знай, че Ивомир Е ИСТИНСКИ ГЕНИЙ… ТОЙ ЗНАЕ МНОГО, МНОГО, МНОГО....
***
Не издържах до края на предаването. Обаче, за четири години в тази специалност (психология – бел.) как не можа да развиеш поне малко критично мислене. Джон Кехоу, ти сериозно ли?
***
Гледах предаването „Ники Кънчев под наем”. Много ми беше интересно. Аз съм опитвала регресия много пъти, но не се получава. Имам много фобии. Затова исках да разбера какво ще се случи с теб. Бях на семинара на Джон Кехоу, който Ивомир организира. Чета много езотерика... Изобщо, почувствах те някак близка.
***
Здравей, Еми. Първо да ти се представя... Не те познавам и незнам дали ще прочетеш това, но реших да се свържа с теб. Гледах участието ти при Ники Кънчев. Когато видях първия епизод, когато ти обясняваше какви точно са ти проблемите и какво искаш да промениш, имах чувството, че аз говоря. Почти всичко, което каза описва в голяма степен начина, по който се чувствам и аз. Ще се опитам да ти разкажа малко предистория как всичко започна при мен…
По принцип винаги съм имал малко по-негативно мислене още откакто се помня. Но истинските ми проблеми започнаха преди около 5-6 години... (личната история) Но причините май не са толкова важни. След това започнах да обикалям по десетки и всевъзможни доктори с цел да открия какво ми е, като си мислех и си бях внушил че ми има нещо физически понеже се чувствах изключително зле. И така докато постепенно сам не разбрах, че проблема е другаде. През 2009-та събрах сили и отидох на психиатър, като това също за мен беше едно от най-смелите неща които съм правил както ти се изрази в един от епизодите. Изписа ми антидепресанти…. Честно казано, имаше ефект но не такъв че да се почувствам „излекуван” или „излезнал” от депресията. След тези събития и до ден днешен в живота ми не се случва нищо хубаво и нищо, от което да се почувствам добре. Имам същите притеснения – страх ме е от това, че хората ми мислят лошото и винаги искат да ми навредят, никога не съм доволен от себе си, трудно допускам хора до мен дори и такива които познавам от много време, изключително съм прикрит откъм чувства и емоции, страх ме е да гледам друг човек в очите, нямам доверие на никой като се е стигнало дотам, че не вярвам дори в родителите си, което за мен е просто абсурдно, и други.
Слушал съм и съм чел за начина на мислене и за това, че всичко което ти се случва е всъщност отражение не собствените ти мисли, но през цялото време отказвах да приема, че е така. Просто не можех да си обясня как е възможно мислите ми да влияят дотолкова, че да определят нещата които ми се случват и все още ми е странно. Но с всеки изминал ден имам усещането, че точно това е проблемът при мен. Просто начина ми на мислене ми пречи във всичко, което правя или съответно не правя.
Молбата ми към теб е просто да ме насочиш откъде да започна, защото честно казано аз незнам. Дали ще е добре първо да се срещна с Ивомир Димчев и може би и с теб, или по-добре с Алексей Шадрин и неговата терапия. Или пък с жената, с която ти се срещна в днешния епизод Лили Христова. Ще бъда честен – двете терапии, на които те видях че се подложи ми се струват доста налудничеви и съм скептично настроен, но бих опитал всичко само и само да си променя начина на мислене и на живот. Особено и като видях какъв е резултата при теб. Как би ме посъветвала да започна и откъде? С кой първо трябва да се свържа и как? Благодаря ти и извинявай за детайлното писмо, но по този начин описвам най-добре нещата.
***
Еми, много, приятен човек си, гледах те в Ники Кънчев под наем, сигурно вече доста хора ти пишат, бих ли могла да ти поискам скайпа или фейсбук, ако не нахалствам, да си полафим малко, аз съм на 24 години, мерси предварително. Успех
***
Много наука, "колега", много! Нямам нищо против индивидуалните езотерични, магически, спиритуалистки, кабалистични, окултни или други сходни практики, но да се представят като наука е шарлатания и/или невежество! (относно теория на когиталността – бел.)
***
Еми,
защо си мислиш, че не съм чел от достатъчно… (от The Black Book – бел.) не знам, но това е и без значение. Критиката не е "висока оценка", тя не е и нещо обидно или лошо... Важно е съдържанието. Когато едно съдържание е лъжливо, изопачено или навързано (както аз мисля, че е в случая – относно Теория на когиталността, бел.) то трябва да се обсъжда, назовава, посочва и критикува. Но и за това трябва определен вид осъзнатост или информираност.
***
Много смело от твоя страна, аз се радвам, че ти прогресираш толкова бързо, надявам се, че мислите за гимназията не ти взимат много от енергията. Аз често се намирам в ситуации, в които обмислям миналите си действия и осъзнавам колко недостойно съм се държал и съжалявам… В крайна сметка няма значение, защото хората се променят, нали?
***
Питам от кога датира познанството ти с Ивомир, защото според мейлите ти и друга информация..., познанството ти с Ивомир датира от преди скорошното ви трогателното "запознанство" в предаването "Ники Кънчев под наем". Там ти играеш свитото момиче, което иска да промени живота си и от екипа на предаването те срещат със специалиста Ивомир.
Чудя се от кого да се разочаровам повече - от шоуто, което представя на хората някакви нагласени и измислени истории (което от край време си е така и никой не го подлага под съмнение) или от теб и кумира ти, които търсите такава евтина реклама на теорията (теория на когиталността – бел.), която впрочем ако е толкова възвишена и одухотворена, едва ли би се нуждала от такава смешна реклама, а би намерила път към хората по друг, някак по-духовен начин...
За тези, които са любопитни - http://play.novatv.bg/play/258045/?autostart=true - линк към шоуто.
Простете резкия тон, просто човек, който е толкова духовно възвишен, според мен не би имал потребност от такъв тип дейност, а именно медийни лъжи..
P.S. И да не беше писала това за "бих ви поканила и без пари" (на семинар Теория на когиталността – бел.), всички сме в системата, искаме не искаме, сиренето е с пари, но..поне да не бъдем лицемерни!
***
Мисля, че в тази специалност (психология – бел.) са влезли хора, които не са се ориентирали да помагат на другите, а са се чудели как да се доберат до нея, само и само с надеждата да си разрешат личните си проблеми.... Но явно и така не става. За 4 години някои го доказват.
Ами успех! Защото с тази "негативна" реклама, в която сама си се "набутала", ще ти е нужен за по-нататъшното реализиране... а и за приятелските връзки с останалите. Някои със сигурност ще се "хванат" на тази "рекламка". То си е за тях.
***
Здравей скъпо Емче!
Съвсем случайно мернах поста ти във ФБ за предаването, в което си участвала, и колкото и да е късно вече – минава 2 сутринта, не успях да се сдържа да изгледам частта с теб и да ти пиша! Уау!
Определено съм изненадана! Не съм знаела, че имаш такива притеснения, макар че бях забелязала, че си по-затворена. Стана ми малко тъжно, че 3 години сме прекарали заедно и почти нищо не съм научила за теб. Бях решила, че вече си тръгнала по пътя, който търсиш, имайки предвид това, с което се занимаваш в последно време, книгите, които четеш, семинарите, които посещаваш. И се зачудих кое след кое събитие се е случило.... Явно това предаване е последната стъпка?
Бях също така изненадана, че си се престрашила да се запишеш в това предаване, което един вид е акт (поне аз така го виждам) да се изправиш пред всичко, от което се страхуваш – най-малкото това, че ще те гледат много хора, включително и такива, които те „познават” и неизбежно ще има всякакви коментари. Въпреки това, ти си събрала смелост да направиш тази крачка! Възхищавам ти се!
Исках просто да те поздравя и да споделя, че искрено се радвам за тази твоя лична победна над себе си! Едно от най-трудните неща е човек да превъзмогне сам себе си! Браво за упорството и постоянството!
Искам да ти пожелая от сърце за напред все нагоре да вървиш по стълбицата на личното израстване, да продължиш да работиш над себе си и да вярваш в себе си и нека любовта е навсякъде в живота ти и в теб самата!
***
Аз прочетох книгата изцяло, изгледах и предаванията до самия край, Еми.
Подарявали са ми "Подсъзнанието може всичко" и съм чела и нея. В началото смятах, че идеята е интересна, но на мен лично не ми подейства. :) Може би не е за мен. Има други неща, с които аз експериментирам, и те определено ми показват, че умът не е единственият двигател у човека, нито пък притежава цялата сила. Но това е друга тема и е дотолкова индивидуално значима, колкото индивидуално значими са и методите на Джон Кехоу за теб.
Така че искам само да изразя подкрепата си към теб в това, че си открила нещо, което ти помага. Без значение колко е научно или колко е ненаучно. Важно е, че за теб то 'работи'.
За мен не работи, за друг колега пак няма да работи, за трети ще е прието като 'истина', на базата на личния опит.
Все едно дали някой ще го приеме или не, ако на теб ти помага, това е разковничето за теб самата.
Благодаря ти, че сподели с добри намерения.
Нищо не е универсално за никого, а строго лично.
Ако ще критикувам, то ще е от своя собствен опит, но това няма да означава, че автоматично изключвам валидността на теорията за другите хора. В този смисъл и всяка друга критика е толкова 'общовалидна', колкото е общовалидно и субективното мнение ;)
***
Коментар от Еми за всички отзиви:
Получих всякакви мнения – от близки, познати и непознати … Получих както отзиви от въодушевени хора, които ми казват, че имат сходни проблеми и желаят да се променят, така и критика от хора, които смятат нещата в предаването за нагласени и изкривени. Истината е, че вървенето на пътя към себе си… отнема време. Време, което не беше достатъчно добре отразено в предаването (повече от един месец, както казаха там – поне три месеца истинска работа върху себе си, истинско желание за промяна). Убедих се, че без такова желание и без това да се действа постоянно за реализирането му, няма как нещата да се случат… Убедих се и в това, че Теория на когиталността те води към една истинска дълбока трансформация, за която са необходими единствено упоритост и желание…
След получените коментари ми стана ясно, че няма как всички да харесат и одобрят това, с което се занимавам. Дадох си сметка и за това, че няма как някои да не се усъмнят или да отхвърлят възможността един човек да се промени за толкова кратко време с помощта на една теория, без „солидни консултации” и „утвърдени методи”… Аз обаче го изпитах и преживях, аз вече знам, че нещата се случват и че теорията се оказва истинска практика на живота. Тъжно ми е, че някои са скептични и предубедени, но и приемам тяхното право на мнение. За себе си обаче знам, че без теорията и без помощта на ивомир, аз щях да остана същото момиче, което разказваше историята си в първия епизод на предаването… Нещастното и неуверено момиче... Момичето, което не би могло да понесе каквато и да е критика, а сега е готово да чуе и да признае правото на всекиго на собствено мнение (без да го приема лично)…
Момичето, което в момента ти споделя това, че път към щастието, към красивото и позитивното има! И че този път е за всички нас, във всички нас! Сега аз вярвам в това и си дадох сметка, че всичко останало са самозаблуди, които ни отделят от истинската ни същност. Има смисъл в това да се върнем към Себе си и да изпитаме щастие! Аз Вярвам! Вярвам... в промяната, в трансформацията, във възможността на всеки от нас да изпита щастие... Вярвам в себе си - за първи път в живота си, аз вярвам... |
